Той вървеше с бавни, неотмерени стъпки с небрежната си походка, мислейки си за най-различни неща - за масовия глад, глобалното затопляне, за природните бедствия и за болната си костенурка - все неща, които се отличават с нещо помежду си. Това беше той, човекa, за когото ще ви разкажа. Беше тъмно като в една от мините край Бобов дол. Изпаренията, които се прокрадваха от уличните шахти, галеха носа му. Дърветата бавно се полюляваха от топлия, пропит с радиация ветрец.

Кирчо смучеше своята близалка и крачеше към една автобусна спирка, когато нещо привлече погледа му; той се спря и загледа. Някакъв мъж на средна възраст стоеше сам до спирката, през която отдавна не минават автобуси, и като че ли чакаше някого, до него стоеше празна бебешка количка. Кирчо седеше на разстояние, вперил поглед в него, изчакваше да види какво ще прави този човек с количката, а последният стоеше от десетина минути, като поглеждаше нагоре-надолу, почесвайки носа си. Тъкмо когато Кирчо се канеше да отиде при него и да му обясни, че оттук не минават автобуси, от спирката излезе чернокож младеж с кожено яке, който закопчаваше копчетата на панталона си, след това той бутна на човека с количката някакви пари и засмян отпраши в обратната посока. Кирчо се зачуди, когато в този момент от спирката се показа малко момиченце, което дърпаше своите пликчета, за да ги обуе. След това отиде при човека с количката, просна малкото си трупче в нея и заплака, а той я утешаваше, като размахваше пред очите й парите, които му бе дал тъмнокожия.

Смаян от случката, Кирчо продължи своята разходка, докато не стигна до парка, който бе в края на улицата. Той отпусна туловището си на една от пейките и отново се замисли, извади едно скромно десетсантиметрово конусче и запуши. Тогава изведнъж пред него светнаха фарове. Кирчо погледна и я позна - да, това беше тя, цялата червена и лъскава, така, както той си я представяше. Тази изключителна гледка беше Волга 68-ма година със счупени фарове. В този момент от машината изскочиха двама загадъчни старци, носещи в ръка по една кирка и с неистови крясъци започнаха да копаят рохкавата пръст. Кирчо стоеше на пейката безмълвен и уплашено гледаше ритуала.

След три минути той погледна своя часовник - бяха изминали три минути оттогава. Кирчо разбра целта на техните нечовешки усилия и тогава му дойде тази прекрасна идея - да задигне лъскавия автомобил с единствената цел кражба. Той се втурна към колата, нахълта в нея като крадец и врътна ключа от таблото. Когато се отдалечи, спря колата, отвори багажника и заизважда най-различни джунджурии - мухлясали кори за баница, стар чешки магнетофон, суичър на Металика, старинен руско-турски речник, два пакета Арда, видеокасети на Бони Ем, нацапани с коректор порносписания, две бири от март 88г. и календарче на Бил Клинтън.

Изведнъж той погледна през прозореца и видя, че навън вали. Тогава се събуди и разбра, че това е било халюцинация и не се казва Кирчо, а Сузана, и всъщност е една долна наркоманка от Горна Баня.


*Автор на "произведението" - мой приятел.
Автор на заглавната снимка е kny.