Ортопедът се надигна от бюрото си и пристъпи към пациента.
- Счупен ли е? - попита докторът.
- Че де да знам - промърмори пациентът, - нали Вие сте лекаря.
- Първо си направи снимка и тогава ела при мене. Аз да не съм рентген.
Пациентът ядосан излезе от кабинета, веднага отскочи до фотото отсреща, направи си снимка и се върна обратно.
- Ето, дори ми дадоха три снимки - каза той, подавайки ги на лекаря.
- Ама Вие подигравате ли ми се! - изкрещя ядосано докторът и заблъска по бюрото си.
- Да!! - каза пациентът.
- Хубаво - каза лекарят, - дайте да видя снимките. М-да - промърмори той, докато разглеждаше снимките, - мисля, че е счупен много лошо. Ще трябва да се гипсира с упойка. Пълна упойка - добави лекарят и заби иглата.
След това хвана една торба и напъха тухла четворка в нея.
- Мръсен симулант - зашепна той и заблъска момчето където свари. След това заблъска и себе си.
След малко потрошеното тяло на лекаря се размърда и вдигна телефона.
- Сестра, свободна ли сте тази вечер?
- Защо? - попита тя.
- Не знам - продължи той, - елате да ме вземете след час.
- Къде ще ходим? - попита сестрата.
- Да ходим ли - каза докторът, - не ми се вярва.
- А какво Ви се вярва? - запита тя.
- Аз вярвам само в Господ - развика се лекарят.
- Знам - каза сестрата и затвори телефона.
След час вратата се отвори. Беше сестрата, в ръцете си носеше двойна доза успокоително.
- А бе, Ваньо, какво пак си направил - каза тя и забоде иглата в черепа му.
С последни сили Ваньо успя да продума:
- Мърша, мършичка - и издъхна с крушев дъх...